Skip to content

twitter/va_va_lu

На опаковката на българския хляб Добруджа пише - “вкусният хляб произведен по стара италианска технология”. Егати….
twitter/va_va_lu

twitter/va_va_lu

Сдобих се с тостер-ретро радио Russell Hobbs.Не е ли чудесно хрумване да съчетаеш двете функции?
twitter/va_va_lu

twitter/va_va_lu

Община Средец в София не е на адреса посочен в сайтa й - ул. Леге 6. Ако обаче се обадиш на тел. според сайта ще ти кажат адреса -гениално!!!
twitter/va_va_lu

twitter/va_va_lu

Днес направих първи стъпки в испанския. В група от 15 човека, нагъчкани като стриди в съботната утрин си задаваме въпроса - Quien eres? 
twitter/va_va_lu

twitter/va_va_lu

В църква в Стокхолм организират техно литургия. Много млади я посещават. Отчето си мисли, че е съживил интереса към религията. А дали?
twitter/va_va_lu

twitter/va_va_lu

Младост 1, Pro Market-а до Мобиком, голям прогрес: каси на самообслужване, които ти говорят, с бар код четец, приемат банкноти и монети.
twitter/va_va_lu

twitter/va_va_lu

Звезден прах: по случайност днес във фитнеса на Кемпински се потих със Силвестър Сталоун. Банско му е отесняло и са го довели в столицата.
twitter/va_va_lu

twitter/va_va_lu

с.Брестница си има ферма за щрауси. Факт: мъжкият щраус си имал по около 3 женски. Женските снасят яйцата, а мъжкият ги люпи и отглежда.
twitter/va_va_lu

Шофьорски курс на далавера в БАС - 350лв

БАС лого

От известно време се каня да напиша няколко реда за един шофьорски курс, на който се записах и който е с доста атрактивна цена.

Цената на курса беше, а и все още е 350лв и се провежда от Български Автомобилен Съюз.

Реших, че желанието ми да ставам шофьор не е толкова голямо, за да инвестирам в него 700 лв и нагоре. Освен това в сайта на БАС нещата бяха доста добре обяснени и всичко звучеше що годе добре.

Но както знаете безплтен обяд няма, а както стана ясно и евтин обяд също няма.

Вече 2 месеца посещавам този курс и започна третия месец вече. От гледна точка на теория всичко е организирано много добре:

    - Занятията се провеждат редовно в часовете, за които първоначално са ви записали.
    - Теорията, закона, положенията, на какво да обърнете внимание в листовки и при шофиране се обяснява много добре.
    - В началото и в края на всеки час минавате въпроси върху това, което са ви обяснили последния път и върху новата теория. Въпросите са точно такива каквито ще срещнете в листовките.
    - БАС са доста стриктни за теоритичните занятия и не можете да пропуснете повече от 6. Водят дневници с отсъствия и др.

график

От гледна точка на практика, обаче, нещата доста куцат. Български Автомобилен Съюз явно са взели за обучение твърде много хора, привлечени от атрактивната цена на курса и това се е оказало голяма лъжица за тяхната уста. Броят на инструктурите е малък, както и на учебните автомобили. Първоначално имаше график кога ще започне практическото обучение (дори и сега да отворите уеб сайта ще видите, че има посочени дати според датата, на която започне курса за вас). Уви на нас ни беше обясненo как колите са малко и ще се купуват нови и това ни се обяснява около месец. А така посоченията график не се спазва. Нови коли и до момента няма. В единствената седмица, в която успях да попрактикувам шофиране часовете, в които можеше да се кара се оказаха доста неудобни за работещи. Полигонът - за мен това беше задния двор на сградата, където се провежда теорията, а за друга част от групата някакъв по-голям паркинг. Тъй като съм виждала истински полигон мога да ви уверя, че и двата пологина са далеч от идеята за полигон.

Началото на практиката закъсня за някои от нас с 1 седмица за други с 2, а вече и с 3 седмици. Тези, които започнаха първоначално бяха при едни инструктури и едни автомобили, а след това им беше казано, че ще бъдат преместени при други инструктури. Аз бях една от тези други и вече втора седмица ни нов инструктор, ни практика. Нещо смотолявиха за някакво си свидетелство на бъдещия ми инструктор. Междувременно ръководителят на учебната дейност (човек с доста практика, работил като изпитващ и инструктор в ДАИ) напусна БАС, което предполагам ви говори допълнително.

По време на теоритичните занятия се обменят мнения в групата и се оказва, че при половината група съществува проблемът със смяна на инструктор и с размотаване вече втора седмица за практическите часове.

И да приключа с това. Дано успях да ви убедя, че тази далавера, както и всяка друга си има своите негативи. Дали ще стана шофьор тепърва ще стане ясно. А дали вие ще се хванете за далаверата предвид какво ви споделих си е ваш риск.

Ще ви държа в течение.

Къна има гости

Великите творци или някакви други ми ти там мислители казват, че доброто заглавие е всичко. Е, от моето сигурно става повече от ясно, че Кънчето си имаше гости. Но какво ще е едно заглавие без съдържание, което да ви каже, че тези гости хич не бяха интимни, а от даже доста приятелски характер. Знам, че едно продължение по съседската драма с еротичен характер би било по-интересно, но Къна отдавна изгуби интерес към тоя дълъг индивид, който на няколко пъти засичаше случайно в трамвая и се насочи към други мъже с достойнства от друг тип.

Та гостите на Кънето бяха от Прага. Ще, кажете, ама как чак от Прага? Еми ей така. Кънето си имаше една много добра другарка от Варна. Зеленоока мацка, с по-скоро светла, отколкото кестенява коса, с дързък, отривист характер и език, остър ум и бързи движения като на Speedy Gonzalez. И как мислите се казва тази другарка, ако не Марчето.

Марчето надхвърляше възможностите на всяка дългогодишна секретарка по скоростно писане на компютър и без съкращения на думите. Именно така се запознаха и с Къна. Марчето чаткаше по клавишите както кокошка или гугутка скорострелно се нагълтва с жито, за да изпревари другарките си и очите на Къна останаха зазяпани в тия така бързи ръце, по-бързи и от крупие, което раздава карти в казиното. Къна, известна в средите си като бързодумката, усети, че в лицето на Марчето ще намери сродна душа. И така бързописката у бързодумката станаха добри приятелки.

Много мъже се бяха опитвали да покорят тази бурна душа Марчето докато тя не забегна в Прага да укротява данъчните пориви на частници и бизнес. Като всяко българско чадо далеч от дома си и Марчето си идваше по празници. С Къна се бяха разбрали, че на връщане към Прага Марчето ще намине да се видят. Както много знаят, пътят от Варна, когато отиваш в чужбина, минава през София :), нищо, че и Варна си има летище.

куфар

Къна чакаше нетърпеливо другарката си и току хвърляше по някое око през балкона с надежда да види ОК таксито да спира пред входа. Най-после Марчето се смъкна от едно такси дупейки се от задната врата, за да измъкне огромния си куфар на колелца. На Къна й прилоша като видя този гигантски куфар с размери два пъти колкото Марчето, който трябваше да се качи до четвъртия етаж без асансьор. С нескрито нежелание Къна отключи входната врата и засурка патъци надолу по стълбите да помогне на Марчето с куфара. Всички светии й бяха свидетели, че или Марчето беше дяволско изчадие с невероятни мишци или Къна беше с пилешки мускул. Двете едва мъкнеха куфара нагоре по стълбите. Как Мара го беше домъкнала до София Къна не разбра.

Останали без дъх двете най-после успяха да замъкнат куфара до четвъртия етаж. Къна едва избоботи какво толкова има в този куфар, а Марчето някак небрежно отвърна, че просто имало някакви неща.

Оставиха куфата да почива на плочките в коридора и се засилиха към най-близкото заведение да обменят инфо какво що и клюкини.

След леко запиване се завърнаха на четвъртия етаж и преди лягане Марчето реши да пренареди куфара си и да го разтовари от някакви неща, за да не надхвърли лимита от 25кг за самолета.

Колкото и да й беше приятно на Къна да види дружката си, трябваше да признае, че трижди по-приятно и интересно й стана, когато този куфар се разтвори. Бай Ганьо и “До Чикаго и назад” сякаш се пренаписаха отчасти с Марчето и с нейното пътуване до Прага.”

Вътрешността на куфара би изненадала всеки любител на пътуванията или живущ по чужди земи. В него нямаше и помен от дрехи или бельо, или някакви тоалетни принадлежности.

Първото нещо, което Мара извади и разсипа по пода беше пакет бяла захар на кристали. За секунди целия ламинат стана захарен. На Марчето й стана виновно, на Къна й стана малко криво, но и двете се смяха поне минута, докато прахосмука не заглуши кисканията. И това беше само началото.

семки

След като прахосмука пое дълго чаканата доза въглехидрати на пода се появиха два пакета семки, няколко пакета чубрица, две бутилки водка напъхани в чорапи 3/4, две кутийки 0.5л безалкохолна бира Каменица, два суджука, някакви книги, още захар (този път кафява), 3-4 големи розови домата, всеки от около 0.5 кг, чеснов бейкролз, мярнаха се и някакви дрехи, пуканки и други подобни дреболии.

В един момент Къна реши, че виното, което са изпили е указало по-голям ефект от предвиденото и то чак сега, но след като Мара я помоли за помощ да напъхат доматите в нещо, за да не се смажат при товаренето на багажа в самолета, Къна осъзна, че този куфар има наистина интересно съдържание.

За Марчето всяка част от този товар беше ценна и съвсем не случайна. Къна се опита да й обясни по приятелски, че доматите в своята цялост са неспасяеми, но Мара взе една кутия от сладолед Делта наряза ги на някакви големи парчета, напъха ги в кутията и така успя да вземе 2 домата от общо 4.

Бирата, предвид качеството й, Мара лесно се реши да остави у Кънения хладилник, както и захарта, която така доволно разсипа по пода. Но с чубрицата не искаше да се раздели, нито с пакетчетата слънчоглед с обяснениеto, което Къна призна, че не е лишено от логика, че в Прага нямат нито чубрица, нито семки, а да играеш на компютърни игри и да нямаш семки за чоплене било кьорава работа.

чубрица

Къна направи последен опит да спаси Мара от чубрицата, когато Марчето й сподели, че при последното й пътуване чешките гранични власти й били преровили целия куфар въпреки че в него нямало нищо съмнително. Все пак щом нямат чубрица в Чехия, току виж решили, че е нов вид марихуана. Но това пак се търпеше, за разлика от двете бутилки водка, които се подаваха от чорапите. Но Мара не се раздели с нищо повече. Част от товара, заедно с лаптопа си, набута в някаква раница, със зор затвори куфара и миряса в леглото след още 5 мин.

Колкото и да беше приятна тази другарска среща Къна все пак остана със смесени чувства и спомени, чудейки се дали наистина познаваше Марчето или може би, когато някой отиде по чуждо неизбежно се заразява със стрнности или пък просто има нужда да пренася късчета от домашното със себе си. При всички случай Къна и Мара доста се посмяха и все още се смеят като се сетят за тази визита. За щастие този път граничните власи не претърсили куфара на Мара и тя често готви боб с чубрица в Прага.

Шушкин и Грейси си търсят семейства, които търсят тях. Дайте да ги срещнем :)

Голямо затишие има в този блог от доста време насам. Кипяща активност по други дейности и направления ми спират творческия процес, но едва ли липсва на някой :)

А сега на конкретния въпрос. Една от дейностите, които ме занимаваше последните месеци беше бременната ми маца, която си роди два манъка. Те са вече на 2 месеца и половина. Големи сладури.

шушкин и грейси

Още снимки има тук :)

Ваксинирани официални граждани с национални паспорти. Търсят си някой, който търси тях и иска да ги обича. Шушкин е малко момченце с големи лапи, а Грейси е малка и палава дама :)

Ето Мама

Ginger

а татко е този голям и смръщен сивушко.

father

Ако имате желание да ги направите част от вашето семейство и да се грижите съвестно за тях, те с удоволствие ще се нанесат у вас - по единично или като братче и сестриче :)

Секси случайност и/или свръх неудобство? (2)

леко стресната

Къна прекара месеци наред в безрезултатно следене на синеокия съсед и се опитваше да го хване в удобен момент. Не беше съвсем сигурна кой ще е удобният момент, но знаеше, че ще го познае. Ослушваше се кога ще излезе. Веднъж дори го видя да слиза по стълбите и почти го настигна, но той беше по-бърз. А през тия месеци съседът даже сякаш й даваше подканящи сигнали - пускаше си силна бурна музика, която й тресеше пода и сякаш й казваше “ела да ми се скараш де” или “хайде пусни едни бикинки точно сега”.

А една вечер напрежението съвсем нарастна. Посред нощ на Къна й се прияде шоколадче. Ама ей така, по никое време. И все така, по никое време, ще й се случи. Умува известно време дали я мързи повече отколкото й се ядеше, но в крайна сметка изсухли долницата на пижамата, нахлузи някакви дънки и на бос крак надяна обувките. Вече търчеше по стълбите с мисъл как сладостно ще хрупне една Milka с бисквитки. Ммммм…..

Добре, че Пикадили беше 24 часа, че иначе как щеше да се спаси в тез моменти на сластно шоколадово желание. Като стигна пред магазина не влезе, а нахлу и право към щанда със сладките неща и за миг обратно на касата. То пък, странно как така, по туй време, имаше още двама пред нея. Явно и те за нещо “страдаха”. Само пет секунди откак се закачи на опашката и някой друг се нареди зад нея.

За момент Кънчето нещо се забля в щанда до нея. То не заради друго ами, защото там имаше някакви неща с карамелизирани лешници. В тоз чутовен момент периферното й зрение зърна, че човекът зад нея хвърляше бая сянка и то на тъмно. Къна не се стърпя и се обърна да види какъв е тоя типаж. Е нямаше как да предположи, че е съседът.

Направо замръзна, изтръпна, изпоти се и се разтрепери. Ма….той…..бил…не само синеок, ами и бая висок. Ако не 2 метра, то поне 1.90 метра. Разбира се и той я забеляза. В тоз момент, тя хич не приличаше на себе си. То не, че в онзи с бикинките беше себе си, но сега пък хич. Все пак посред нощ, с разчорлена коса, по пижама и с дънки…..е далеч по-зле. Явно все така се случва.

Къна взе да пристъпва от крак на крак. “Да се обърна ли пак, да не се ли обърна?” си мислеше горката душа. То за късмет не й се наложи да мисли много, защото й дойде редът и си плати шоколадчето. И точно след това все едно някой разярен бик я беше подгонил рипна като луда и изскокна от магазина.

Така бързо вървеше и докато вървеше се чудеше защо толкоз бърза. Стори й се, че чува стъпките му и си представи как се носи един висок, висок, висок и синеок. Докато се усети и беше пред входа. Ръгна ключа и влезе. Чак тогава се успокои. За злощастие нещо точно в този момент се случи с осветлението във входа.

Асансьор нямаше и трябваше пеш, в тъмното, по стълбите, до 4-ия етаж. Започна бавно да се качва и малко преди втория етаж чу входната врата да се хлопва. “Иде.” каза си Къна и се опита да стъпва по-бързо. Но той, с тези големи крачки, му трябваше много малко време и скоро я застигна.

“Какво стана с това осветление?” я попита директно. “Амииии, не знам, преди малко си беше…” смънка Къна. “Преди малко си беше????” абе ,Къно, ти забрави да говориш ли, що…..се въртеше в главата й. И с това май разговора се изчерпа някак. Започнаха и двамата да се качват по стълбите. Тя първа, той след нея. Ееее, много сконфузно беше. Точно зад задника й и се чуваше едно типично мъжко тежко дишане. Дали от етажите, дали от височината, дали пък от друго?

След секунди бяха на третия и той извади ключа си. Пожела й лека вечер и се прибра, а Кънчето продължи до четвъртия замаяна.

Беше забравила изобщо защо излезе, какъв е тоя шоколад и се чудеше дали да го хапва.

Секси случайност и/или свръх неудобство? (1)

Прага в 3 дни :)

А: Кой ден сме днес?
В: 10 Декември 2009г., Четвъртък
А: И накъде пак си се запътила с тази чанта?
В: Към Прага този път. Към Златна Прага, за някои клише в пътуванията.
А: И защо сега в този студ. В цяла Европа е около нулата или под нулата.
В: Ами най-после се наканих след 2-3 години. Напипах някакъв сайт на Чешките авиолинии CLICK4SKY, където предлаганите билети бяха по-евтини и си закупих билет отиване и връщане за 200лв. А и Мария отдавна живее в Прага и ме очаква да й отида на гости, както и Калински :)
А: Звучи добре, освен студа. Приятно да си изкараш и до скоро.
В: Благодаря. Няма да е много скоро, но лятото ще ти разкажа за Барселона.

С Чешките авиолионии се пътува много добре. Винаги съм била доволна. Пристигнах на летището в Прага късния слетобед и си беше много студено, дори ръмеше. Един съвет от мен - Прага е много красива, свежа и цветна, но зимата не е подходящо време да я посетите. Пролетта или лятото ще ви се стори още по-прекрасна.

prague airport

Това е един град с настроение и свежи цветове. Всичко е в жълто, оранжево, червено, особено погледнато от високо. Е, не е златна, но ….. А като прибавите и хубавата чешка бира всичко става още по-розово :), но пак да кажа зимата …….не е подходящо.

prague view

prague view

Всички снимки, които успях да направя са ето тук. Предварително се извинявам за ужасното качество, но и Прага не беше мила с мен - първият ден валя неспирно дъжд, в следващите дни беше много мрачно и студено. Така е то през Декември. Поради същата причина някои от снимките по-долу не са мое творение.

Още на летището трябва да си закупите билети за автобуса от гише информация. Там ще можете да си вземете и малка карта на централната част на Прага, както и с карта на метрото и на другия публичен транспорт.

Не тръгвайте из Прага без карта, че е много лесно да се загуби човек и не пътувайте без билет.
Хубавото на билетите за градския транспорт в Прага е, че важат за всички автобуси, трамваи, тролеи и метро. Стандартните билети (26Kc) позволяват с 1 билет да сменяте колкото искате транспортни средства, да пътувате колкото спирки желаете в рамките на до 75 минути от маркирането на билета, което трябва да направите още при качване. Има билети за точно 5 спирки, карти и др. Ако смятате да останете повече дни е най-добре да си вземете карта.

С метро много лесно се обикаля централната част на града и по-близките квартали. Почти всички забележителности са достъпни с някоя от трите линии на метрото. Когато метро влакчето спре, ако искате да се качите или да слезете трябва да натиснете бутона на вртата (освен, ако някой друг вече не го е направил) в противен случай вратата няма да се отвори.

От летището трябва да вземете автобус 119, който спира точно пред терминала на летището (внимавайте, там все пак спират и други автобуси). Първата спирка на автобуса е летището, а последната му спирка е начална спирка на зелената линия А ( DEJVICKA) на метрото. След DEJVICKA само 3 спирки ви делят от центъра и по-точно от страта част на Прага. За целта слизате на STAROMESTSKA (звученето й я издава). От тази спирка на метрото се вижда най-популярния мост (Karluv Most - Charles Bridge), който води към старата част на Прага и двореца (Prague Castle -Pražský hrad).

prague castle

За три дни можете да видите повечето “забележими” неща в Прага, както и да се разходите из града.

Аз лично се завъртях около следните места.

Karluv Most (Charles Bridge) - може би най-красивият мост в Прага на река Вълтава. От него се откриват чудесни гледки към реката и двореца. Има много търговци на пражки сувенири и творения. Спирка STAROMESTSKA на линия А на метрото се намира много близо до него.

karluv most

Старият град (STARE MESTO - спирка MALOSTRANSKA или STAROMESTSKA на линия А на метрото), двореца и дворците там, защото се оказа, че имало и няколко по-малки.

Малките улички на стария град са много приятни, но лесно може да се омотаеш. Има всякакви магазини за джунджурии, места за пийване на биричка и изобщо магазини. Дворецът не ме впечатли особено, нито влязох вътре. Един мой приятел ме увери, че няма нищо за гледане вътре, но такса за влизане има :)

palace

За сметка на това изгледа на самия дворец от центъра на Прага е много красив.

view

В двора на двореца се намира и St.Vitus Cathedral , която непременно трябва да видите. Това е някакво невероятно за мен творение. Обиколих го няколко пъти и бях изумена. Никоя снимка не може да пресъздаде колко е впечатляваща тази катедрала затова ви пожелавам да я видите на живо. снимка

cathedral

До двореца или по-скоро до стълбите водещи и отвеждащи от него можете да стигнете и с трамваи 1, 8, 18, 20 и 22, които спират почти до самите стълби и метро спирка MALOSTRANSKA.

Астрономическият часовник (Orloj)- намира се на площад Old Town Square (Staroměstské náměstí). Часовникът се състои от три части - най-горе са движещи се фигури на апостолите, под тях е астрономическата част и най-отдолу календар с месеците, като за всеки месец има кръг с детайлна рисунка.

clock

Астрономическата част изглежда най-сложна и впечатляваща. Фонът й представя земята и небето, което се открива от това място. Черната и червената част от фона представят тъмната част на хоризонта. Най-външният кръг, който опасва фона със златисти символи представлява стара чешка скала за времето. Следващия по-малък кръг върху фона са римски цифри обхващащи 24 часа (12 часа през деня и 12 през нощта). По-малкият изпъкнал кръг е със зодиакалните знаци и показва в кой зодиакален знак се намира слънцето. Има и малки модели на слънцето и луната, които се движдат според положението си в момента. Слънцето показва едновременно зодиакален знак, местно чешко време и времето според стара чешка времева скала. Луната същото се движи според лунния цикъл.

square
От кулата на часовника се открива много хубава гледка към цялата централната част на Прага и площада. Гледката към страта църква на площада е много касива.

За кулата на часовника си закупувате билетче (100Kc) от едно място, а влизате от друго. На касата разполгат с листчета, на които на различни езици и в едно изречение са написани инструкции как от касата да стигнете до там, откъдето да се качите на кулата. Питат ви на какъв език искате листче и ви го тикват в ръцете да си четете. Много се смях на това и не можах да разбера защо трябва да е толкова сложно след като разстоянието между касата и входа към кулата е около 5 метра :)

Тъй като посетих Прага през Декември целият площад беше нашарен с червени павилиони, голяма и празнично украсена елха и страшно много хора. В павилионите се предлагаха цвърчащи и различни видове чешки наденички, горещото червено сладко чешко вино svařák, различни чешки малки дървени фигурки и др.

square

Мисля, че най-много се впечатлих от виното, което опитах по-късно с приятели. А изрових и рецепта за него - 1 литър евтино червено вино, 10 парченца карамфил, 2 пръчки канела, половин лимон, половин портокал, 4-7 чаени лъжички захар. Загрявате всичко това, но не и да ври и след това добавяте захар на вкус, за да се разтопи. А след това ви предлагам да го пиете в приятна компания :)

И след отклонението за виното минавам към следващия обект.

Танцуващата сграда Фред и Джинджър (Milunic and Ghery’s Dacing House) - сградата имитира двама танцуващи и е построена да замести разрушената по време на бомбандировки сграда на холандска застрахователна компания в Прага. Сградата се намира много близо до спирката KARLOVO NAMESTI на жълтата B линия на метрото.

fred and ginger

Петринска кула (Petrinska rozhledna) на Petrin Hill - 60 метра висока кула, която е бегло подобие на Айфеловата кула и от която гледката към Прага е невероятна, като от птичи поглед. За да стигнете до кулата минавате през голям парк разположен стъпаловидно, който през пролетта и лятото сигурно ще е прекрасен и който открива постепенно изглед към Прага и двореца. До парка можете да стигнете с трамвай 20 и след това имате възможност да се качите до горе със специално влакче, което тръгва от парка до кулата или да се разходите. Входът за кулата е 100Kc. Там има и огледална зала, където с приятели може да се посмеете на странните си и изкривени отражения. Трябва да призная, че човек малко се стряска на тази кула. Когато ходих беше много студено и духаше силен вятър, който слабо, но осезаемо люлееше кулата (което е нормално и предвидено, разбира се).

petrin tower

Вишехрад (Vysehrad) - прекрасен парк, дворец, катедрала и според много туристически пътеводители има и прекрасно гробище :). Най-удобно е да стигнете с метрото, линия C, спирка :) Vysehrad.

vishehard

vishehard

kozel

Освен тези места ви стига да си направите една разходка в централната част и да се порадвате на цветоветe, настроението и биричката.

Трябва да призная, че не опитах много видове бира, но и двата, които пробвах бяха хубави.

Тъмната бира Kozel беше приятна, но доста по-лека и не толкова плътна както българското Stolichno. Има и светла бира Kozel, която не опитах.

Ето и едно клипче, което направих в двора на Музея на Кафка, което поради някаква причина ми напомня за бира.

beer czech

От светлата много ми хареса Gambrinus.

Ето и сбирка с полезно инфо:

- карта на Прага

- транспорт

- карта на метрото

- сайтове за Прага - http://www.prague.cz/, http://www.pragueexperience.com/, http://www.prague.com/, http://www.myczechrepublic.com/prague/

aBowman gadgets

aBowman gadgets

Как ще повлияе забраната за пушене в заведенията на пушачите?

САМО ЗА ПУШАЧИ

Забраната да се пуши в заведенията ще те спре ли да ги посещаваш? (анкета само за пушачи))

  • Не. Дори съм за забраната. (54%, 13 Votes)
  • Да. След като не мога да пуша няма да ги посещавам. (21%, 5 Votes)
  • Не. Неприятно ми е, че няма да мога да пуша, но няма да спра да ги посещавам. (8%, 2 Votes)
  • Не, но ще ги посещавам по-рядко. (8%, 2 Votes)
  • И да, и не. Зависи от заведението. (8%, 2 Votes)

Общо гласували: 24

Loading ... Loading …

It’s Complicated

its complicated

С голяма усмивка на лицето мога да кажа, че гледах страхотен филм, може би най-добрият за 2009г. Открих го вчера, гледах го днес и да от 2009г. е. Мислех, че съм приключила с 2009г., но тя видиш ли имала какво още да ми покаже. А с този филм направо ме закова :)

Перфектно заглавие - It’s Complicated - да, сложно е. Когато става дума за взаимоотношения винаги е много сложно :)

Добър подбор на актьори. Мерил Стрийп ме изпълва. Харесах я в Mamma Mia, а тук още повече. Косматият и най-голям брат Болдуин ми дойде малко в повече, но пасна добре във филма.

А историята е супер яка. И каква? Ами, развод и опит за втори шанс след 10 години. Та какво интересно може да има в нещо подобно?

Разводите са гадни и разделите също. Често се питаш а щеше ли да бъде друго, ако? Имахме ли нещо? Остана ли нещо? Нещо недоизживяно? Втори шанс, може би? Дали кармата не е нагласила нещата точно по този начин?

Бих казала, че този филм е перфектният отговор. Пробвай, за да видиш :) Ако не усетиш всичко като втори шанс, “прераждане” и ново начало, то поне никога повече няма да се питаш всички онези въпроси.

Горещо препоръчвам :)

Филми от 2009

Може да искате, а може и да не искате, но 2009г. вече е минало отминало. Понеже цялa година така и не намерих сили и желание да споделя за филмите, които гледах, ето сега след като годината отмина реших да направя една класация -обобщение (нали класациите били модерни :) ). Със сигурност част от филмите са правени през 2008г., но по нашите земи сме ги гледали минaлата година. Затова списъка по-долу е с уговорката, че филмите са били “достъпни” за гледане през 2009г.

Този път, предвид дългия списък, реших да се огранича само в “озвездяването” на филмите. Подредени са по брой звездички, като максималният брой е 5.

Ето я и групата на моите фаворите от изминалата година.

changeling haunting in connecticut
Changeling (Подмяната)

драма

Haunting in Connecticut

трилър/ужаси

deception definitely maybe
Deception Definitely Maybe

романтична комедия

ice age 3 Up
Ice Age 3 Up
In Bruges Inglorious Basterds
In Bruges Inglorious Bastards
new in town slumdog millionaire
New In Town

романтична комедия

Slumdog Millionaire (Беднякът милионер)
avatar
Avatar

Следва групата на по-малките фаворити, но все така “entertaining”.

the proposal not that into you
The Proposal

романтична комедия

He Is Just Not That Into You

романтична комедия

australia twilight
Australia

романтична комедия/драма

Twilight (Здрач)

романтична вампирска с нов поглед върху вампирството

cloudy with a chance of meat balls coraline
Cloudy With a Chance of Meatballs Coraline

анимация/ужас/трилър

angels and demons state of play
Angels and Demons State of Play

За тези вече имам колебания, но общо взето можеш да си изкараш относително приятно време в гледане.

crossing over echelon conspiracy
Crossing Over Echelon Conspiracy
pride and glory messages deleted
Pride and Glory Messages Deleted
bruno knowing
Bruno

доста арт,бъдете нащрек :)

Knowing
planet 51 the ugly truth
Planet 51 The Ugly Truth

романтична комедия

the international the unborn
The International The Unborn

ужас/трилър

public enemies
Public Enemies

Тук нещата приминават в откровена загуба на време и нескрита тъпотия, но все още наличие на някоя и друга искра интерес.

bedtime stories drag me to hell
Bedtime Stories Drag Me To Hell

ужас/комедия

ghosts of girlfriends past the time travellers
Ghosts of Girlfriends Past

романтичeн, спасява само чарът на главния актьор

The Time Travellers

романтичен, но тъжен, интересна идея

the reader max payne
The Reader

филмът е относително добър, но ужасноооо монотонен

Max Payne
monsters vs aliens
Monsters vs. Aliens

А тази последна еднозвездна група си е откровена глупост и безсмислие.

love happens serious moonlight
Love Happens

романтичен, но скучен

Serious Moonlight

романтичен, но скучен, жалко за Мег Райън

revolutionary road new moon
Revolutionary Road

много ми беше скучен, макар че явно има велик замисъл тука

New Moon (Здрач2 :Новолуние)

романтичен, вампирски, част 2, голям провал

dead snow gamer
Dead Snow

ако ви се гледа тъп филм със зомбита

Gamer

може би нa геймърите ще им хареса, но на мен никак

shopahollic the hangover
Confessions of a Shopaholic

за мацки любителки на шопинга, може да научат нещо

The Hangover

за мъже с чест махмурлук водещ до странни последствия, за всички останали глупав

Със сигурност има и други, които съм гледала, но вече не ги помня. За 2009г. толкова.

Свърши и 2009г….

Краят на поредната година и отново започвам да си мисля “какво се случи, с какво ще я запомня?”

2009г. започна с Галя и Миряна, от които с Галя без да сме го мислили или уговаряли се виждаме всяка година, от известно време насам, на 31 дек., а този път освен на 31 дек. бяхме заедно и на 1 януари :) С Миряна имахме ново и прясно приятелство, което беше чудесно и решихме да празнуваме заедно Н.Г.-то. В някакво квартално, притъмнено заведение, с много младежи (не че аз не съм от тях, но тези бяха по-младежи и от мен) се настанихме да посрещнем 2009г.Хаха, бях със смешна тънка блуза с някакви червени елементи и повече грим от обикновено, защото Галя настоя да прояви творчество и да ме направи по-красива, отколкото Господ ми е дал, а дали се получи…..Първият половин час имаше музика, но след това уредбата се развали и не успяха да я поправят. В известен смисъл 2009г. започна тихо :) Нямаше и шампанско, така че не започна и пенливо. В първите минути и часове се опитах да достигна до някои близки за мен същества, но мобилните комуникации ня бяха на същото мнение. И все пак намерих някои, баща ми беше заспал (той отдавна не празнува по това време), а други не си вдигнаха телефоните. Еми, какво да се прави….

Тръгнах си доста рано и с късмет успях да яхна трамвая за центъра. Подбрах Галя от Woogy Boogy в подлеза на НДК (явно и тя не беше си изкарала особено добре, била с някакви сноби, каза) и се понесохме към вкъщи. Врътнахме баницата с късметите и днес мога смело да заявя, че моите се изпълниха. Отредено ми беше да си имам работа с приятелства, къде трайни, къде нетрайни, с доста пътувания, работа и да се сдобия с полезни и не толкова полезни джунджурии. И така започна 2009г.

Януари се изниза почти незабелязано, но всъщност остави спомени. Помня, че бях доста дисциплинирана с фитнеса и 3-4 пъти седмично хабях енергия. Постоянството ми продължи до към Май, но все по-слабо, защото започна да ми писва тази повтаряемост. От приятел научих за Pecha Kucha и как ще участват и се опитах да го подкрепя и да се порадвам с него. Също през Януари се възобнови и едно приятелство от предпоследната ми работа, което беше малко мухлясало от 2008г., но хората си правиха ремонт вкъщи втората половина на 2008г. и си бяха заети. Пак през Януари напланирах едни екскурзийки.

Февруари определно беше незабелязан, защото не помня почти нищо. Имаше повече работа.

През Март посетих за втори път Москва. В този огромен град, с тези големи разстояния или можеш да се чувстваш значим, че си част от нещо голямо или по-скоро незначителен сред тия размери. На летището върнаха колежката ми обратно към БГ, защото не си подновила визата. А можеха да й дръннат една глоба или нещо подобно. В хотела не пожелаха да вземат долари, защото приемали само рубли, които нямах, защото пристигнах в 2 посред нощ. Имах кредитна карта Mastercard, но те взимаха само Visa, а банкоматът, към който ме насочиха да изтегля в брой не работеше. Какви обстоятелства, нали, в майка Русия. И въпреки това обожавам руските конфети, Червеният площад е изумително пространство, а московското метро определено ме впечатли с мащаба си, организацията си и цялото руско множество, което минава оттам. Срещата с клиента си беше същински фурор :). Пак през Март пътувах до Варна покрай няколкото почивни дни.

Април се запомни с Великден и пътуването до Валенсия. Град, който ми донесе много настроение и който бих посетила отново.

Май, разбира се, започна с няколкото почивни дни. След това продължи с рожденният ми ден, който обикновено ме депресира. Проведох някак организация и спретнахме скромно празненство в новооткритото кафене на една моя приятелка - Cafe In Bloom в Лозенец. Мисля, че общо взето си беше приятен рожден ден макар и не с всичките ми приятели. При все това реших, че ще празнувам на половин годишнина и на кръгла годишнина, а не всяка година.

И пак работа, работа, но започна да позатихва, защото наближи топлото. Получих новина от съквартирантката ми, че сериозно възнамерява да си купи жилище и да се изнесе, което си беше леко стряскащо, защото поначало хазяинът не знаеше, официално поне, че и аз обитавам апартамента и имаше вероятност да се наложи пак да си търся квартира.

През Юни нещата съвсем се омързеливиха на работа. Почти приключихме руския проект. Нещата с квартирата се развиха добре. Хари си закупи малка гарсониерка и започна да урежда ремонтните дейности. В края на месеца отделих внимание на ежегодишната доза море по Варненското крайбрежие. Хванах лек холивудски тен и отпочинах. Пазарувайки домати в лудницата на Колхозния пазар лятната ми отпуска се запомни и с кражбата на мобилния ми телефон. Като се завърнах реших да направя едно добро дело и подкарах на wordpress блог-сайта на Cafe In Bloom, където празнувах рожден ден. Общо взето творчеството ми се увенча със среден успех, но задоволително.

В началото на Юли посетих и Холандия, планираното пътуване до Амстердам. Хубав град, който по холандски напомня за Венеция :), но сякаш по ми се нравят Испания и Италия. И всъщност повече ми хареса Харлем, който беше на 15мин с влак от Амстердам. И после навлязохме в дълбокото лято и горещината. Мак-чо пак ме изненада като повреди хард диска и инвестирах в нов доста по-голям. Вяло се поднови още една приятелска дружба, която ми липсваше ужасно много, но далеч не беше вече същата. Сдобих се с фитнес уред и фитнеса се пренесе у дома. Хари започна активно да изнася багаж. Квартирата ужасно се изпразни. Хазяинът ме “одобри” и започнах да търся нова съквартирантка. За щастие сестрата на една моя приятелка си търсеше квартира и въпросът се уреди.

И дойде Августовското мъртвило. Горещина, почти празна София, проектно и работно замиране, изобщо лятна летаргия. Сюрпризът на работа беше обучението на нов софтурен продукт. Повече от година разучавах един, докато достигна задоволителна форма на познанство и решиха, че е време да ме запознаят с нов продукт. И обучението продължи 2 седмици. Беше ново, интересно, но различно. И има няма след месец решиха, че могат да ми поверят проект с този нов софтуер.

Та Септември се оказа месец на “предизвикателството и новите възможности”, както на работа му викат, с този нов продукт. Натъкнах се на Project Manager, който не знаеше къде му е главата, а какво остава да координира себе си и другите. И борбата беше безмилостно жестока. Нерви, усилия и други подобни.Септември се оказа като цяло доста кофти месец. На парти за рожден ден на бившата ми шефка от vivatel ми откраднаха портмонето с всички парички (които по случайност този път бяха доста), карти и документи. Вкарах се в малък филм и ходене по мъките да си извадя нови документи. Изобщо депресията ме обхвана отвсякъде, особено след летаргичния Август и началото на есента. Да не говорим, че приятелството с приятелите отвсякъде куцаше. Всеки се беше хванал на собственото си хоро и си се друсаше самостоятелно. Скарах се и с най-добрият си приятел, заради това че не ме защити, когато очаквах. Донякъде беше ужасно глупава ситуация, но ужасно неприятна.

Октомври не беше по-добре, особено след като смениха и часовото време. За щастие мина някакси.Беляза се най-вече от работа и няколко скарвания с един от най-обичаните ми приятели.

Към Ноември нещата сякаш започнах да се оправят малко или поне така изглеждаше. Уви, прекрати се приятелството ми с Миряна. Не знам какво стана и кой вятър повя това момиче, но контактът се прекъсна след мъчителни опити цяло лято. След като се раздели с приятеля си явно реши да поднови много неща в живота си и прекратяването на нашето познанство без да иска попадна сред тях. Тъжно ми беше, но някак очаквано сякаш. И всеки си тръгна по своя път. Поне на работа нещата взеха да се проясняват. Пустият нов софтуер започна да изглежда по-познат и да се борави по-лесно с него. Спонтанно реших да посетя най-сетне Прага. Мария ми беше колежка от първата ми сериозна работа. Приятелството ни и до ден днешен е едно от най-приятните познанства. замина за Чехия преди няколко години, после реши да се върне в БГ. Беше ми съквартирантка и поживя с мен в София и след като от новогодишната баница през 2008 й се падна “работа в чужбина” и след като приемането ни в Европейския Съюз улесни нещата, тя оново замина и от доста време си е в Прага. Все ме кани на гости, но билетите все са над бюджета ми. За щастие Ноември намерихме едни, които съвсем идеално се вписаха и времево и бюджетно. Този месец се отбеляза и с фирмен тимбилдинг - уикенд в Катарино. Малко са ми смесени впечатленията от Катарино, но общо взето беше хубаво. За сметка на това пък тимбилдингът беше ужасно скучен.

И дойде Декември. По Никулден планирах една сърдечна изненада, която хич не беше приета добре и май се оказа най-ужасната, която съм правила. Не че не си бях виновна, но все пак. После се започна пътуването. Прага е прекрасна, но най-добре си я оставете за пролетта или лятото. Още не съм надделяла над мързела си да споделя това онова за Прага, но ще се случи. Малко след като се върнах съвсем набързо се организира командировка по работа и пак в Холандия. Явно тая година ми върви по холандски. Този път в Хага. Тази Хага нещо хич не ми допадна. Макар че е прибързано да се каже, защото изкарах там само 2 дни и не видях почти нищо, но впечатлението беше едно такова. И за нея ще споделя мисли, но по-нататък. Сдобих се с нова играчка, телефон с touch screen (нещо, на което се опъвах доста, но пък се оказа много яко). Има си вградени applications за twitter, facebook, як речник и др. подобни залъгалки. После дойде поредната седмица, в която яхнах самолета по случай Коледа и към Варна. Коледата беше очаквано ужасна, май най-ужасната, която съм имала. дано се прекъсне тази низходяща градация с тоя празник, че вече искрено го ненавиждам. И сега в последните два дни на 2009г. имам надежда да посрещна 2010г.с усмивка.

В последният работен ден на 2009г. отидох на работа в 10, обядвах 2 умрели няколко пъти пилешки шишчета със салата от зеле с моркови, оцет и чили сос, постарах се да бъда полезна. В офиса мъртвило.

2009г. не беше много приятна година. Особено в най-личен и приятелски план съм ужасно разочарована. Но пък доста попътувах. Все пак реших, че е добре да запомня някакси 2009г. и да не разчитам толкова на главата си. Със сигурност за вас е било скучно, но на мен ми беше приятно да я побера в тези параграфи и да погледна назад в близкото минало. Пробвайте и вие.

Маркетингът “от дума на дума”

word of mouth marketing

Преди време една много предприемчиевa, идейна, креативна и чудесна жена ми препоръча книгата Word of Mouth Marketing. Убедена съм, че всички имаме някаква представа за всички средства потъващи в рекламната индустрия с цел маркетинг. Тази книга представя един друг начин да се прави маркетинг, който е доказано успешен, изисква по-малко средства и има по-трайни резултати.

Авторката на Word of Mouth Marketing, Andy Sernovitz, е споделила резюме на книгата, чийто превод искам да споделя с вас, а оригинала му можете да намерите тук.

Всичко, което бихте искали да знаете за маркетинга “от дума на дума” се свежда до:

“Доволните и щастливи клиенти са вашите най-добри рекламодатели. Ако хората харесват вас и това, което правите, те ще кажат и на приятелите си.”

Урок 1: Дефиниция на маркетинга “от дума на дума”

Маркетингът “от дума на дума” а) дава причина на хората да говорят за вас и б) улеснява възможността за провеждане на разговор.

Това е маркетинг потребител към потребител (consumer to consumer) - когато един от вашите клиенти казва на друг за вас. Всъщност това е бизнес към потребител към потребител (business to consumer to consumer). Когато споделеното мнение идва от устата на клиент, тогава то става маркетинг. Когато реален човек повтори това споделено мнение, тогава то се превръща в слух или “от дума на дума”.

Това е повече от обикновения маркетинг - това включва и дизайн на продукта и обслужване и отношение към клиента. Хората говорят за фантастични неща и за чудесно отношение от страна на компании, които те харесват.

Урок 2: Четирите правила на маркетинга “от дума на дума”

Правило 1: Бъдете интересни

Никой не говори за скучни компании, скучни продукти, скучни реклами. Всеки може да бъде интересен. Преди да пуснете реклама, преди да стартирате нов продукт попитайте партньора си (съпруг/съпруга) си за него. Доверете ми се…..ако той или тя го намира за интересен, значи имате победител.

Правило 2: Правете хората щастливи

Създавайте удивителни продукти. Предоставяйте отлична услуга. Изминете допълнителната миля и отидете по-далеч. Направете така, че работата, която вършите да прави хората или да ги кара да се чувстват енергични, развълнувани и нетърпеливи да кажат и споделят със свой приятел.

Правило 3: Печелете Доверие и Уважение

Никой не говори за компания, на която няма доверие или не харесва. Спечелете уважението на вашите клиенти. Бъдете добри към тях. Говорете им. Почитайте тяхната интелигентност. Задоволете нуждите им. Останете честни. Всяка компания може да бъде по-приветлива и всеки един от нас може да работи, за да направи нашата компания малко по-добра към нейните клиенти.

Правило 4: Направето го лесно

Намерете простичка тема, която е лесна за повтаряне. Това не трябва да е вашето мото или послание на марката нито описание на продукта. Забравете за нарастващата пропаганда….това е тест изпрати-го-в-ада. Какво хората могат да кажат на приятелите си за вас само в едно изречение?

След това направете всичко, което можете, за да бъде лесно тази тема да се споделя. Използвайте форми “кажи на приятел” на вашия уеб сайт. Сложете я в e-mail. Раздайте флайери. Пишете в блога си за нея. Сложете я на тениска.

(Всички помним рекламата на кренвирши Леки с “Ооо, Пепи…..” и “докараха ли кренвиршите”, както и други подобни, с които всички се забавлявахме).

Урок 3: Трите прични, заради които хората говорят за вас

Причина 1: Харесват вас и вашите неща.

Харесват ви. Усещат, че са свързани с вашата компания, уважават това, което правите и искат да ви подкрепят. Затова водят своите приятели. Хората се водят от желанието си да споделят нещата, които харесват със своите приятели, за да могат и техните приятели да изпитат същото. Създавайте продукти и услуги, които вдъхновяват. (Помислете си за най-вкусната бисквита, която сте опитвали или препаратът за петна, който наистина работи).

Бъдете такива, които биха се харесали на хората. Правете чудесни неща. Предоставяйте чудесни услуги.

Причина 2: Те. Говоренето и споделянето ги кара да се чувстват добре.

Хората говорят, защото това ги кара да се чувстват специални, умни, свързани с това, че всички знаят нещо конкретно и че са важни. Хората се чувстват добре, когато могат да помагат на другите да намерят това, от което имат нужда, за да решат проблемите си.

Предоставяйте причини за разговор и споделяне, които карат вашите “говорители” да се чувстват умни и специални.

Причина 3: Ние. Те се чувстват свързани с Групата.

Това да говорим за дадена компания и да изпитваме страстен интерес към нея и това, което предлага, ни кара да се чувстваме като част от семейството. Говорим за нея, защото ни кара да усещаме, че сме част от екипа й. (Помислете си за собствениците на Harley, пристрастените към продуктите на Apple, спортните фенове и всеки, които е фен на група.)
Сплотете екипа. Дайте им тениски, групи за частни дискусии, специални събития и публично признание.

Урок 4: Правете така, че нещата да се случват - петте Т на маркетинга “от дума на дума”.

Говорители (Talkers): Намерете хората, които обичат да говорят

Ваши клиенти ли са? Майки на съседите ви? Доктори? Блогъри? Помислете за хората, които има най-голяма вероятност да кажат на приятел за това, което правите вие. Уверете се, че знаят за вашата нова тема на разговор.

Теми (Topics): Дайте им причини да говорят

Дайте на хората причини да говорят за вас. Няма нужда да е нещо луксозно. Специална продажба, добра услуга, стилна нова характеристика, по-добър вкус, забавна опаковка.

(Наскоро един приятел ми показа кутията, с която е получил поръчания Kindle и там, откъдето трябвало да отвори кутията пишело “Once upon a time”. И това ако не е запомнящо се в пратката. Заедно с пратката получил и адресирано до него писмо от мениджъра. И както виждате вече и аз знам за тези неща, а сега и вие :) )

Инструменти (Tools): Помогнете на съобщението да се разпространи бързо и надалеч

Направете всичко възможно, за да улесните говорещите да предадат вашето съобщение/тема. Включете пощенски картички и стикери в кутиите, когато изпращате пратката. Направете чат стая така че хората да могат да говорят един с друг. Добавете и блог разговор. Раздайте мостри.

Участвайте (Taking part): Включете се в разговора.

Разговорите умират, когато говори само един човек. Когато хората говорят за вас им отговаряйте. Отговорете на техния мейл. Коментирайте в блогове, където са ви споменали. Изпратете много “благодаря”.

Следете (Tracking): Оценявайте и разбирайте какво казват хората

Разговорът от дума на дума е най-добрата обратна връзка, която някога бихте могли да получите. Той е много по-добър от всяко друга форма на маркетингово проучване, защото е автентичният глас на потребителя. Слушайте какво говорят, учете се и използайте това, което казват, за да бъдете по-добра компания.

Манифест на маркетинга “от дума на дума”

1. Щастливите клиенти са най-добрата ви реклама. Правете хората щастливи.
2. Маркетингът е лесен: спечелете уважението и препоръката на вашите клиенти. Те ще ви направят безплатен маркетинг.
3. Етиката и добрата услуга са на първо място.
4. UR the UE: You are the user experience
Вие сте преживяването на потребителя, а не това което вашите реклами твърдят, че сте.
5. Негативните слуохове са възможност. Слушайте и се учете.
6. Хората вече говорят. Единствената ви възможност е да се включите в разговора.
7. Бъдете интересни или незабележими.
8. Ако не си струва да се говори за него, то значи не си струва да го правите.
9. Направете историята на вашата компания добра история.
10. По-забавно е да работиш в компания, за която хората искат да говорят.
11. Използвайте силата на маркетинга “от дума на дума”, за да накарате бизнеса да се отнася добре към хората.
12. Честният маркетинг прави повече пари.

В самата книга концепцията е обяснена доста по-подробно с много актуални примери. Вдъхновявaщо е да знаеш, че има възможност за маркетинг различен от досадни и натрапчиви реклами и то такъв, който да е основан на слуховете разпространявани от хората за добри идеи и добре измислени неща. Хубаво е да знаеш как можеш да постигнеш целите си, разчитайки на собствените си идеи и желанието на хората да говорят за тях, а не на рекламна излишна помпозност.

Имало и асоциация по случая:Word of Mouth Marketing Association

Грозна съвременна приказка за Нея

Тя била само на четири, когато всичко започнало или може би по-скоро свършило. Когато си на четири трудно можеш да прецениш какво точно става. Оценяваш го по-късно по мъгливи спомени или внушения.

Нещо започнало да прояжда майка й след преживения стрес, при който модерния тогава черно бял телевизор Велико Търново почти се стоварил върху нея, когато била на около три. Нещото няколко месеца по-късно било диагностицирано като рак. Никога не разбрали дали се дължи на уплахата, стреса от уплахата или някаква генетика на нещата. Но съмненията за генетика се задълбали и по-късно, когато се оказало, че много от членовете на семейството по майчина линия страдали и си отивали все от същото. Тогава, а и сега възможностите за лечение при злокачествено образувание били почти нулеви. Не можали да я спасят. След година в мъки и само на 28 майката оставила семейство от баща и дъщеря.

Може би това, че била само на четири тогава й спестило много тъжни спомени или ги заличило. Спомняла си много малко и не била сигурна дали били спомени или нечии разкази. По-ясни картини били само едно посещение в болницата с много сълзи, което май било последното. A след това некролози, при вида, на които се разревавала с вик “мама”. И на последно място албуми със снимки, които й показвали, че някога я е имало и всичко е било друго. Останалото били само нечии думи.

Майка й била детска учителка, много я уважавали, много пробивна и упорита, и много се стараела, свирела на акордеон. Баща й все повтарял колко много се обичали. Била добра домакиня и знаела кога да си мълчи, а когато говори какво да каже. Все й повтаряли, че прилича на майка си и то много. А на нея много й се искало не само да прилича на майка си, а някакси да продължи живота й и да направи неща, които тя не е успяла.

Но тъжното не свършило до тук, а само започнало.

Баща й бил доста млад, когато останал сам с четири годишна дъщеря. Млад и уплашен, че е сам и че няма да се справи. И още по-уплашен от това, че някаква лоша съдба тегне над него. Не познавал собствената си майка, защото баща му се бил развел доста рано с нея и му били насадили омраза към нея. Възпитавали го на принципа “колкото повече бой изядеш, толкова повече ще поумнееш и ще си научиш мястото”. Винаги гледали на него като на неумеещ, нескопосан човек, на който трябва да му се показва правия път в живота. Собственият му баща не харесвал съпругата му и бил против брака му. Пак баща му отказал да види внучето си докато не навършило една година и не защото Тя била малка, а просто поради човешка простотия.

Въпреки това трагедията сякаш освестила всички, но може би за кратко.

Баща й решил, че най-доброто ще бъде да се опита да намери друга жена, която да му помогне да бъде баща на детето си и да го подкрепя като съпруга. Но явно е имал неоправдани надежди. Все пак каква ще е тази жена, която ще влезе в ролята на майка на чуждо дете и на съпруга? Жена с голямо сърце или по-скоро с подмолни цели. Като в някаква зла приказка се оказало, че тя не била добрата фея, а злата мащеха.

Сравнително скоро след смъртта на майка й, баща й се задомил за жена, която по нейно лично мнение била глупава, не грозна, но нямала и никакъв чар, даже с доста странна физиономия, не женствена и много друго с НЕ. Това, което помнела много добре били ръцете на тази жена. Смешни и пълни ръце. Най-смешени били палците на ръцете й - къси, дебели, сплескани и сгърчени - все едно цял живот е тренирала фитнес вдигайки цялата си тежест на тези палци.

В негово присъствие жената била в ролята на загрижена и добра майка, но когато баща й го нямало нещата изглеждали по друг начин. Тя от малка била длъжна преди да реши да си прави някакви детски работи да попита първо “мамо, имаш ли нужда да помогна с нещо” и едва след като получела отговор, че няма, тогава да си позволява да прави нещо друго. Но то все имало - я да измие чиниите (колкото може, защото понякога се хлъзгали между малките й ръце), да изпере цял леген с мръсни чорапи на цялото семейство, да почисти обувките на всички, да изглади купа с пране (колко много купове имало) и други задачи.

А тя все пак била ученичка. Сутрин един гаден жълт руски часовник с казармен звън я изтръгвал от сладките й сънища, за да тръгне навреме с тролея за училище. Ако не бил часовника, то женището идвало да я отвие, за да я накра да стане. Ходела си самичка съвсем от малка. Веднъж й се случило да я ограбят. Взели й чисто новото портмоненце, което дядо й й подарил с 2 лв в него. А друг път някаква психопатка от по-горните класове не я пуснала да си тръгне от училище. Била я завардила на стълбите. Тормозила я два часа докато не й взела парите и чак след като я обиждала известно време я пуснала да си върви. Друг път заспала в тролея и в бързината да слезе на правилната спирка си забравила чантата. После доста я мъмрили вкъщи и я пратили да си я търси по разни тролейни обръщачи и депа.

Добре, че поне била редовна ученичка. Вкъщи все учела, пишела домашни и все някакви шестици се святкали в бележника й. Следяли я изкъсо. Била невероятна цифромания и все към цифрата 6. Но с математиката била много зле. За всяка по-ниска оценка си получавала наказание и мъмрене. А за двойка по математика нещата доста загрубявали.

В малкото случаи, в които женището на татко й решавало да й помогне да се опита да разбере някой по-неясен урок, обикновено получавала здрав бой. Жената явно била с много слаби нерви и натрупана злоба, защото когато Тя не можела да схаване от първия път, обикновено въпросът се решавал с як шамар през лицето, а после и втори, и трети, с юмруци “дум-дум” по гърба и други подобни издевателства. И всичко докато носът й не прокървявал. Чак тогава женището се осмирявало и започвало да се чуди и мае какво се случва и защо на Нея й тече кръв от носа. Дори по едно време я завели на лекар да проверят дали всичко е наред с главата й, защото странно някакси често получавала кръвотечение от носа.

Не само по повод учене, но и по други поводи често отнасяла шамари и тогава се чувствала късметлийка, че носът й прокървявал, за да спре всичко това. А защо не казала на баща си и Тя не знае. Щастлива била в моментите, когато не оставала сама с тази жена и когато баща й я взимал заедно със себе си някъде навън.

И така времето минавало. Тя растяла и не била особено забележимо дете, но определено нещастно. И станала още по-незабележимо, когато злата мащеха взела, че забременяла. Всъщност Тя била много щастлива, че ще има братче, на което да се радва и да гледа и че няма да е самичка. Но не знаела, че радостта на баща й, че си има син ще е чак толкова голяма, че да забрави съвсем дъщеря си. Въпреки това Тя много обичала малкото си братче. А най-хубавото било, че злата женица си пренасочила вниманието в посока да бъде майка на собственото си дете и рядко намирала време за издевателства.

И така две години, в които братчето растяло, обичано, а женището ставало все по-недоволно от нещо или някакви неща. А баща й все по подозрителен за нещо или неща. Явно имало нещо, но какво точно било трудно да се определи.

Докато в един ден Тя не се прибрала вкъщи и не видяла как къщата била почти празна. Нямало кърпи, ни чаршафи, нито книги, нито телевизор, нито много други неща. Просто всичко, което можело да бъде взето, било изнесено. Оказало се, че женището явно било сложило точка на семейното щастие и то по един “събирателен” и “присвоителен” начин. Трябвало да му се признае, че се било справило много добре с тази задача. По-късно се оказало, че това била втората й проява от този тип. Първият й съпруг също пострадал, но наличието на предишен съпруг, както и проявите на женището станали ясни едва по-късно.

И се започнали невероятни проблеми от съдебен и разводен характер, които по същината си били връх на човешката простащина. Най-големият връх бил, че тази отвратна жена изнудвала бащата със сина му, за да присвои повече от семейното имущество. Бидейки жена на съпруга си и майка на едно от децата му, женището предявявало невероятни претенции към цялото семейно имущество, в което нямало почти никакво участие. Понеже съдебната система била и е все още е невероятно справедлива, нещата отивали в посока Тя и баща й да си останат на улицата, защото женището почти било успяло да затвори големите си лапи над семейното жилище. Междувременно починала баба й, а малко след това и дядо й (вече споменат по-горе).

Семейната трагедия преди години докарала на баща й много бели коси, но целия този процес и допълнителните семейни трагедии направо го състарил. Децата, винаги искрени в определенията си му викали “дядо”, а той още нямал 40. Най-силен бил ударът с това, че злата вещица буквално откъснала малкото момченце от баща му и той повече не го видял. Тя също много страдала, че загубила братчето си и че никой не й дал разумна причина защо се случва всичко това.

Разбира се, всички нерви и нещастия, които преживели се застояли вкъщи и всичко било ужасно трудно. Тя, вече порастнала, трябвало да бъде домакинята в къщи и да се грижи за баща си. Добре, че женището я било тренирало. И всичко това не било никак лесно особено за някой който бил на 13. За щастие нещата сякаш вече бяха започвали да се просветляват в нейния живот или поне така й се струвало. Всичко щяло да бъде по-трудно, но поне останало семейство от двама, което знаело и искало да се справи без чужди намеси и било твърдо решено, че ще успее.

КРАЙ и точка

И изводът е, че съвременните приказки са грозни, защото хората и всичко в тях може да бъде много грозно и защото съдбата понякога ощетява много. Хората трябва да търсят и да показват хубавите неща у себе си, да бъдат добри и да се обичат, да не си причиняват грозни неща, защото тях и без това ги има в изобилие и най-вече да вярват, че идващото винаги може да е по-добро и че най-хубавото тепърва предстои :)

ps: сътворено от няколко истории и със съгласието на техните собственици
ps2: vavalu моли за извинение за черните краски в този блог, напоследък, но такива настроения в момента я владеят с пълна сила и много би искала тези истории да бъдат мотивация за нещо по-добро